Въпросът за страданието е един от най-трудните в човешкия живот, на който често не можем да дадем мигновен отговор. Макар много хора бързо да заключават, че лошите неща се случват само на неправедните като наказание, Божието слово разкрива, че праведните и благочестивите хора страдат точно толкова, колкото и нечестивите. Библейски примери като Авел, Йов, Давид, Йосиф и пророк Еремия показват, че дори онези, които Бог нарича праведни, преминават през тежки изпитания, гонения и несправедливости. Дори самият Господ Исус Христос, който единствен е безгрешен, пострада най-много.
Процес на пречистване и усъвършенстване
Една от основните причини добрите хора да преминават през трудности е израстването в праведност и святост. Понятието за праведност е относително и винаги има аспекти от нашия характер, които се нуждаят от очистване. Писанието сравнява този процес със златаря, който слага златото в огъня, за да отдели шлаката, или с обработката на диаманта, за да придобие той съвършен блясък. Страданието не ни разрушава, а ни изгражда, усъвършенства и прави по-силни във вярата ни в Бога.
Укрепване на вярата и близост с Бога
Страданието има за цел да ни направи непоколебими и утвърдени. Бог дозира изпитанията според „духовните мускули“ на човека и никога не допуска повече, отколкото можем да понесем. Парадоксално е, но трудностите често ни доближават до Бога, вместо да ни отдалечават от Него. Много хора се обръщат към вярата именно в моменти на криза и несгоди и тогава успяват да познаят Божията милост и вярност по-дълбоко, отколкото в моменти на благоденствие.
Подготовка за по-велико служение
Бог използва страданието, за да подготви човека за специална мисия или служение. Както грънчарят оформя безформената глина чрез притискане и я изпича в пещ, за да стане ценен съд, така и Бог оформя човешкия характер. Библията ни показва, че съществува пряка зависимост между голямото страдание и голямото служение. Примерът с Йосиф, който премина през предателство, робство и затвор, преди да спаси целия Израел, илюстрира как Бог превръща болката в инструмент за голямо благословение.
Болката, която ражда живот
Страданието на праведните има способността да се „възпроизвежда“, да достига нови хора и така да разширява Божието царство. Свещеното писание използва метафората за бисера, който се ражда от болката на мидата, причинена от малка песъчинка. По същия начин болката и трудностите често раждат нов живот и вдъхновяват околните. Чрез търпението в изпитанията, добрите хора стават свидетели за Божията сила пред останалия свят.
Прослава на Божието име
В крайна сметка, когато праведните преминават през „огнената пещ“ на живота, те стават повод за прослава на Божието име. Както в историята за Седрах, Месах и Авденаго, които не изгоряха в огъня, Божието присъствие в страданието показва на околните, че Бог бди над своите деца и ги пази. Макар да е трудно да се благодари за болката, тя често е път към по-голяма духовна слава и усъвършенстване, които не могат да бъдат постигнати по друг начин.
п-р Румен Борджиев