Устав на СЕПЦ

У С Т А В

НА СЪЮЗА НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ
В БЪЛГАРИЯ

„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и
поучавам по всички църкви на светиите.“

„... нека всичко става с приличие и ред.“

Първо послание към коринтяните
гл. 14, ст. 33 и 40

 

Глава първа

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Раздел І

ОБЩА УРЕДБА

Чл. 1.    (1)    СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ е вероизповедание, което обединява християнски евангелски църкви и вярващи, които изповядват петдесятната доктрина съгласно Декларацията на вярата (Приложение 1) и които изпълняват условията на настоящия устав, дефинирани в чл. 7.

(2)    СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯе част от международното петдесятно движение и от Световното петдесятно общение „Асамблеи на Бога“ (World
Assemblies of God Fellowship).

(3)    Името на вероизповеданието може да се изписва и по следните съкратени начини: СЕПЦ или Съюз на ЕПЦ в България.

(4)    В своите международни контакти СЕПЦ използва следното наименование на английски език: ASSEMBLIES OF GOD BULGARIA, като може да се използват и съкращенията: AGBG или AG Bulgaria.

Чл. 2.    СЕПЦ е свободно и независимо вероизповедание, отделено от държавата, съгласно чл. 13 от Конституцията на Република България.

Чл. 3.    СЕПЦ приема за основа на своята вяра и живот Библията – Свещеното писание на Стария и Новия Завет, а за своето устройство и управление – библейските принципи и настоящия устав.

Чл. 4.    Седалището на вероизповеданието е в град София. Адресът на управление е: гр. София 1618, район „Овча купел“, ул. „Паскал Тодоров“ № 2.

 

Раздел ІІ

ОСНОВНИ ДОКТРИНИ, ЦЕЛ И СРЕДСТВА

Чл. 5.    Основните доктрини на вярата, които се споделят от вероизповеданието и са систематично изложени в Декларацията на вярата на СЕПЦ (Приложение 1), имат за свой източник и основание Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, и са съобразени с древните символи на християнската вяра – Апостолския и Никео-цариградския (Приложение 2), с учението на Реформацията за спасение по благодат чрез вяра и с петдесятното учение за действието и проявленията на Святия Дух в живота на вярващия и в църквата.

Чл. 6.    Целта на СЕПЦ е духовна – ИЗГРАЖДАНЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО съгласно учението на Новия Завет. Средствата за постигане на тази цел са:

1.   Разпространяване на благата вест според поръчението на нашия Господ Исус Христос (Евангелие от Матей, гл. 28, ст. 19 и 20) на открито и закрито – чрез лично благовестие, амвонна проповед, евангелизационни събрания, кръщения, провеждане на молитвени събрания и възпитаване на вярващите в молитвено постоянство, лекции и беседи на обществени и частни места, издаване и разпространение на духовна литература, печатни материали и онлайн публикации, разпространяване на Библията, използване на средствата за масова информация и съвременните технологии за комуникация.

2.   Основаване на църкви и редовно провеждане на богослужения.

3.   Религиозно-нравствено просвещение сред всички слоеве на обществото чрез прокламиране истините за новорождението и християнската святост; системно обучаване на всички възрастови групи вярващи и заинтересовани чрез използването на различни форми за духовна просвета като неделни училища, образователни звена, семинари, курсове, групи за изучаване на Библията, молитвени групи и т.н.

4.   Грижа за духовно изграждане и освещение на повярвалите, както и за възвръщане и възстановяване на отстъпилите от вярата.

5.   Строеж и поддържане на молитвени домове и други сгради, свързани с дейността на вероизповеданието.

6.   Разкриване на висши и другибогословски училища съобразно разпоредбите на законас цел подготовка на служители за духовна работа, както и организиране на курсове, семинари и други форми на обучение.

7.   Работа за утвърждаване на християнските нравствени ценности и заздравяване устоите на семейството както в църквите, така и в обществото.

8.   Благотворителна дейност – духовно и материално подпомагане на хора в неравностойно положение, деца, лишени от родителска грижа, вдовици, болни, възрастни, материално затруднени, бежанци и засегнати от различни бедствия хора, както и всяка друга проява на милосърдие.

9.   Дейности, свързани с борбата на обществото за преодоляване на деструктивни зависимости, асоциално поведение и други пороци, в това число алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, разврат, различни форми на насилие, трафик на хора и други, съобразно учението на Свещеното Писание.

10.   Духовна, просветно-нравствена и социална работа сред лишените от свобода, както и сред лицата, наскоро изтърпели наказанието си.

11.   Защитаване на религиозната свобода и права на християните.

12.   Поддържане на приятелски взаимоотношения и сътрудничество с евангелски и други християнски общности и организации в страната и в чужбина.

 

 

Глава втора

УСТРОЙСТВО НА СЪЮЗА НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ

 

Раздел І

ОРГАНИЗАЦИЯ И СТРУКТУРА НА СЕПЦ

Чл. 7.    СЕПЦ се състои от автономни местни евангелски петдесятни църкви, които:

1.   доброволно са се причислили към СЕПЦ, като приемат общата доктрина, дефинирана в Декларацията на вярата, целите и принципите за християнски живот, църковна организация, служение и църковна дисциплина;

2.   приемат настоящия устав, структурата, административната и финансова организация на вероизповеданието, като признават авторитета на Съюзното ръководство (СР) и са готови да изпълняват неговите решения;

3.   имат духовна, организационна и финансова самостоятелност съобразно разпоредбите на настоящия устав или осъществяват своята дейност с помощта на други църкви;

4.   са регистрирани като местни поделения на СЕПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията.

Чл. 8.    СЕПЦ се разделя на райони (съгласно чл. 47), които не са обособени самостоятелно като юридически лица – те се образуват само за нуждите на духовната и организационно-административна работа в рамките на СЕПЦ. Границите на районите, районните църкви и пасторите, които са районни отговорници (районните пастори), се определят от СР.

Чл. 9.    (1)    За постигането на главната духовна цел в СЕПЦ може да се осъществяват дейности още и под следните форми:

1.   чрез присъединяване на филиали към дадени местни църкви (съгласно чл. 66).

2.   чрез разкриване на различни отдели и организиране на хоризонтални дейности с национално значение (съгласно чл. 67);

2.   чрез присъединяване на асоциирани членове (съгласно чл. 68).

(2)    СЕПЦ може да регистрира или да участва в търговски дружества и други организации, които представляват юридически лица с нестопанска цел.

(3)    СЕПЦ може да участва в сродни национални и международни организации.

 

Раздел ІІ

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 10.  (1)    Църковният събор е върховният орган на управление на СЕПЦ.

(2)    Съюзното ръководство (СР) начело със своя Председател ръководи СЕПЦ във времето между църковните събори.

(3)    Съюзната контролно-ревизионна комисия (СКРК) контролира финансовата дейност на СЕПЦ.

(4)    Съветът на районните пастори (СРП) е консултативен орган към СР и осъществява връзката между СР и местните църкви и служители в страната.

(5)    Пасторската конференция се свиква за подготовка на редовни или извънредни събори, както и при необходимост за изясняване на всякакви въпроси, свързани с доктрината, единството, духовния растеж на служителите и вероизповеданието.

Чл. 11.  Районите се ръководят от районни отговорници (районни пастори), определени от СР.

Чл. 12.  Църквите, членуващи в СЕПЦ, се ръководят от ръководител, който може да бъде пастор (ръкоположен свещенослужител) или библейски работник (неръкоположен служител), подпомаган от църковно ръководство (ЦР).

 

Църковен събор

Чл. 13.  (1)    Църковният събор се конституира от:

1.   ръкоположените в пасторски духовен сан свещенослужители в СЕПЦ, включително и пенсионираните;

2.   ръководителите на църкви, библейските работници и служители в хоризонталните дейности, служещи с постоянен договор към СЕПЦ;

3.   ръководителите на отдели и хоризонтални дейности към СЕПЦ, които не влизат в т. 1 и 2;

4.   членовете на СКРК;

5.   делегати, излъчени от районите на квотен принцип, който се определя от пасторската конференция.

(2)    Всички делегати трябва да бъдат членове на местна църква в активно служение, които се ползват с добро име, имат зрял християнски характер и поведение, съдействат за развитието на местните църкви и единството на СЕПЦ, запознати са с разпоредбите на настоящия устав и към които няма действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл. 74.

(3)    Всички делегати трябва да бъдат акредитирани с писмо, издадено и подписано от районния пастор, подпечатано с печата на районната църква и изпратено предварително до седалището на СЕПЦ най-малко пет работни дни преди датата на провеждането му при редовен събор и най-малко три работни дни при извънреден.

Чл. 14.  Редовните събори се провеждат след изтичането на четиригодишния мандат на СР и приключването на финансовата година, а извънредните – при нужда.

Чл. 15.  Църковният събор има следните правомощия:

1.   изменя и допълва устава на СЕПЦ;

2.   провежда избор на Председател, на СР и на СКРК чрез тайно или явно гласуване измежду лицата, чиито кандидатури са утвърдени предварително от пасторската конференция (съгласно чл. 33, ал. 2, т. 2);

3.   разглежда и обсъжда цялостната дейност на СЕПЦ през отчетния период;

4.   приема отчетите за работата на СР и СКРК, като взема решение за освобождаването им от отговорност;

5.   приема насоки за служението и развитието на СЕПЦ през следващия мандат.

Чл. 16.  (1)    Необходимият кворум за започване на работата на събора е 2/3 от акредитираните делегати.

(2)    При липса на кворум откриването на събора се отлага с един час и се провежда с явилите се делегати на същото място и при същия дневен ред.

(3)    Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите в момента на гласуването делегати.

Чл. 17.  (1)    Редовни и извънредни събори се свикват от Председателя на СЕПЦ.

(2)    В случай на нужда извънредни събори могат да бъдат свикани от 2/3 от състава на СР или от 2/3 от ръководителите на райони в страната, които за целта свикват и пасторската конференция.

(3)    Свикването на църковен събор се извършва с писмена покана, съдържаща проекта за дневен ред, мястото, датата и часа на провеждането му, която се изпраща до районните отговорници, които имат задължението да я доведат до знанието на лицата по чл. 13, ал. 1 от подопечните им райони. Поканата може да бъде отправена по пощата, с куриер, лично или по електронен път.

(4)    Срокът за връчване на поканите на районните пастори е най-малко 30 дни преди редовен събор и 15 дни преди извънреден. Те от своя страна са длъжни да известят останалите лица по чл. 13, ал. 1 в срок до 7 дни от получаването на поканата.

Чл. 18.  (1)    Църковният събор се ръководи от бюро, състоящо се от действащия до събора Председател на СЕПЦ или негов заместник, секретаря или друг член на действащото до събора СР и още трима членове, предложени от пасторската конференция и одобрени от събора. В случай че предложените от пасторската конференция кандидатури не бъдат одобрени от събора, същият има правото да избере други членове на бюрото.

(2)    Църковният събор се председателства от досегашния Председател на СЕПЦ или от упълномощен от него член на избраното бюро.

(3)    Проектът за дневен ред на редовните и извънредните събори се изготвя от СР, като се разглеждат предварително внесените писмени предложения от ръководствата на местните църкви. Окончателният дневен ред се гласува от събора.

(4)    За извънредните събори, свикани по чл. 17, ал. 2, може да бъде избран състав на бюрото, различен от този от ал. 1, и проектът за дневен ред да бъде изготвен от пасторската конференция.

Чл. 19.  (1)    За разискванията и решенията на събора се води протокол от секретаря на действащото до момента СР или от технически сътрудници, определени от събора, които работят под негово ръководство.

(2)    Протоколът се подписва от председателстващия събора, от секретаря на действащото до момента СР и от новоизбрания Председател на СЕПЦ, подпечатва се със съюзния печат и се съхранява в специална протоколна книга.

(3)    Решенията на църковния събор влизат в сила от момента на гласуването им.

 

Председател

Чл. 20.  (1)   Председателят на СЕПЦ, който е и Председател на СР, се избира на редовен или извънреден събор.

(2)    Кандидатите за Председател трябва да отговарят на следните условия:

• да бъдат действащи пастори – ръководители на църкви, ръкоположени в пасторски сан, служещи с постоянен договор към СЕПЦ;
• заедно със съпругите си да се ползват с авторитет сред вярващите и служителите, да спазват уставния ред и финансовата дисциплина на вероизповеданието;
• да притежават необходимите духовни качества и характер, а също така – необходимите административни и ръководни качества;
• да са били поне един мандат членове на СР;
• да бъдат с висше светско или духовно образование, придобито във висши учебни заведения, одобрени и признати от изповеданието;
• да нямат действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл. 74, ал. 3, 5 и 6.

(3)    Кандидатурите за Председател на СЕПЦ се издигат и одобряват от пасторската конференция.

(4)    За Председател се счита избран този кандидат, който е получил не по-малко от 50% от всички подадени действителни гласове. В случай че никой от кандидатите не е получил необходимия брой гласове, се провежда балотаж между двамата кандидати, получили най-много гласове. Балотажът се провежда незабавно след обявяване на резултатите, а за избран се счита кандидатът, получил повече от половината действителни гласове.

(5)    Няма ограничение в броя на мандатите, за които едно лице може да бъде избирано за Председател на СЕПЦ.

Чл. 21.  (1)    Председателят на СЕПЦ има следните правомощия:

1.   ръководи СЕПЦ между съборите заедно със СР;

2.   упражнява духовна грижа над служителите и църквите от СЕПЦ;

3.   представлява СЕПЦ при взаимоотношения с държавата и всички държавни, общински, неправителствени и частни институции, юридически и физически лица;

4.   председателства заседанията на СР;

5.   председателства комисията за ръкополагане съгласно чл. 38;

6.   взема решения за регистрация на църкви съгласно Закона за вероизповеданията;

7.   отговаря за управлението на финансовите средства на СЕПЦ при условията на чл. 45;

8.   представлява вероизповеданието и взема решения при всички сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, при условията на чл. 46, ал. 1 и 2; дава разрешения относно сделки с недвижими имоти на местните поделения при условията на чл. 46, ал. 4, 5 и 6;

9.   ръководи и организира дейността на съюзната администрация;

10.    сключва, видоизменя и прекратява трудови и граждански договори със служителите на СЕПЦ;

11.    съгласувано с ръководителите на местните църкви и съответните районни пастори определя църковните ръководства съгласно чл. 53, ал. 1.

12.    издава пълномощни, удостоверения, сертификати и други документи.

(2)    Председателят има право да делегира изцяло или частично отделни правомощия по ал. 1, т. 3, 4, 5, 9, 10, 11 и 12 на заместник-председателите, на членове на СР или на експерти при необходимост.

(3)    Председателят извършва делегирането на отделни правомощия с изрична заповед, в която се описва видът и обемът на делегираните права, както и срокове и условията за изпълнение. Делегирането може да бъде оттеглено от Председателя по всяко време със заповед.

 

Съюзно ръководство

Чл. 22.  (1)    Съюзното ръководство се избира от църковния събор. Броят на членовете трябва да бъде нечетен и се определя от събора. Председателят на СЕПЦ става автоматично член на СР.

(2)    Кандидатите за членове на СР трябва да отговарят на следните условия:

• да бъдат действащи пастори – ръководители на църкви, ръкоположени в пасторски сан,служещи с постоянен договор към СЕПЦ;
• да имат стаж като ръководители на църкви – ръкоположени в пасторски сан и служещи с постоянен договор към СЕПЦ, не по-малко от три години;
• заедно със съпругите си да се ползват с авторитет сред вярващите и служителите, да спазват уставния ред и финансовата дисциплина на вероизповеданието;
• да няма към тях действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл. 74, ал. 3 и 5.

(3)    Листата с кандидатите за членове на СР се изготвя от пасторската конференция.

(4)    Всички кандидати от листата, които не са избрани за членове на СР, остават като резервни членове. Те заемат по реда на класирането си освободените по време на мандата места от членове на СР. При изчерпване на тази възможност СР продължава да функционира до края на мандата си с всичките си права и задължения с останалите членове, чийто брой в този случай може да бъде четен или нечетен, но не по-малък от трима.

(5)    В случай че даден член на действащото СР не може да изпълнява своите задължения поради трайно отсъствие, болест или друга мъчно преодолима пречка, както и поради наложено дисциплинарно наказание съгласно чл. 74, ал. 5, т. 3, мандатът му може да бъде прекратен предсрочно. За целта СР взема решение за неговото освобождаване с обикновено мнозинство.

(6)    В случай че по време на мандата даден член на СР престане за изпълнява условията, при които е бил избран съгласно ал. 2, СР има право да вземе решение за прекратяване на мандата му с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието.

(7)    При оставка или смърт на член на СР, както и при освобождаване съгласно ал. 5 и 6, овакантеното място се заема от поредния резервен член съгласно ал. 4. Това обстоятелство се отразява в съответен протокол.

(8)    Съюзното ръководство има право да работи в разширен състав, като:

1.   покани за участие в работата си с право на съвещателен глас служители на СЕПЦ – ръководители на църкви, които не са избрани от събора за негови членове, включително и такива, които не отговарят на условията на чл. 22, ал. 2, освен ако имат наложена дисциплинарна санкция съгласно чл. 74, ал. 3 и 5;

2.   при необходимост кани и други служители, районни пастори, членове на СКРК и експерти да участват в отделни негови заседания с право на съвещателен глас.

Чл. 23.  (1)    На първото си заседание, което се провежда веднага след закриване на събора, новоизбраното СР избира един или повече заместник-председатели измежду своите членове.

(2)    Заместник-председателите подпомагат Председателя в цялостната му дейност и го заместват, когато не е в състояние да изпълнява трайно задълженията си поради смърт, оставка, продължително отсъствие, дисциплинарно наказание съгласно чл. 74, ал. 6, т. 2 и 3 или друга мъчно преодолима пречка.

(3)    СР определя и последователността, по която Председателят ще бъде заместван от избраните заместник-председатели в случаите, посочени в горната алинея.

Чл. 24.  На първото си заседание, което се провежда веднага след закриване на събора, новоизбраното СР избира и свой секретар. Секретарят на СР отговаря за воденето и съхраняването на протоколните книги на църковния събор и на СР и подпомага Председателя в цялостната му дейност.

Чл. 25.  Съюзното ръководство има следните права и задължения:

1.   Грижи се за опазване на приетите от изповеданието основни доктрини на вярата, както и за единството на църквите.

2.   Изпълнява решенията на църковния събор.

3.   Ръководи духовната и материалната дейност на вероизповеданието.

4.   Съдейства за основаването и организирането на нови църкви.

5.   Определя районите, прилежащите към тях църкви и районните отговорници.

6.   Взема решения за откриване на учебни заведения, включително и на такива, предназначени за подготовка на духовни служители.

7.   Сформира и определя състава и отговорниците на различни комисии.

8.   Взема решения за разкриване и закриване на отдели и хоризонтални дейности и назначава отговорниците им.

9.   Издава и препоръчва религиозна литература.

10.   Следи за църковната дисциплина сред служителите в СЕПЦ според изискванията на Библията и на настоящия устав.

11.   Приема бюджета на СЕПЦ и взема решение за извънбюджетни разходи в голям размер съгласно чл. 45, ал. 3.

12.   Грижи се за опазването на движимото и недвижимото имущество на СЕПЦ.

13.   Взема решения за отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ и на местните църкви, както и за инвестиционни проекти на СЕПЦ и на местните църкви съгласно чл. 46, ал. 2, 3, 4, 5 и 6.

14.   Дава разрешение на местните църкви за теглене на заеми и тяхното обезпечаване съгласно чл. 46, ал. 8.

15.   Взема решения относно стопанската дейност на СЕПЦ.

16.   Взема решения за участие на СЕПЦ в други организации с нестопанска цел или в търговски дружества, както и за регистриране на такива.

17.   Взема решение за присъединяване и отделяне на СЕПЦ от други национални или международни организации.

18.   Организира събрания на свещенослужители, неделни учители, библейски работници, младежки ръководители и др. на национално ниво.

19.   Организира публични прояви на изповеданието като семинари, конференции и прояви на открито.

20.   Разглежда и решава спорове между районни църкви, районни отговорници, както и жалби срещу решения на районните отговорници.

21.   Тълкува настоящия устав и при необходимост издава правилници, инструкции и бюлетини.

Чл. 26.  Заседанията на СР се свикват от Председателя с покана до членовете му най-малко седем дни предварително, а в бързи и неотложни случаи – 48 часа предварително. Дневният ред на всяко заседание се приема в началото му и се гласува. За редовно провеждане на заседанието е необходим кворум от 1/2 от членовете му, които могат да присъстват както лично, така и дистанционно чрез видеоконферентна връзка.

Чл. 27.  (1)    Редовните заседания на СР се провеждат три пъти в годината и се свикват от неговия Председател.

(2)    Извънредни заседания могат да бъдат свикани от Председателя на СР, от заместник-председателите или от най-малко 1/3 от членовете на СР, които определят датата и мястото на провеждането му.

(3)    Заседанията на СР се ръководят от Председателя, а когато той отсъства – от упълномощен заместник-председател или от секретаря. В случай на свикване на заседание от най-малко 1/3 от членовете на СР, то може да бъде ръководено и от друг негов член.

Чл. 28.  (1)    Съюзното ръководство взема своите решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове. Въздържане от гласуване не се допуска. В случай че при вземане на решение гласовете на членовете на СР са равни, решаващ глас е този на Председателя.

(2)    В бързи и неотложни случаи може да се проведе дистанционно заседание с електронно гласуване – по електронна поща, конферентна връзка или чрез други комуникационни средства. Решенията при дистанционните заседания се вземат с обикновено мнозинство при кворум на участващите в гласуването – най-малко 1/2 от членовете на СР. Резултатите от дистанционното гласуване се документират, като се съставя протокол или като се издават решения, подписани от Председателя и секретаря на СЕПЦ.

Чл. 29.  За всяко заседание на СР се води протокол, който се подписва от Председателя и от секретаря и се подпечатва със съюзния печат.

 

Съюзна контролно-ревизионна комисия

Чл. 30.  (1)    Съюзната контролно-ревизионна комисия (СКРК) се избира от събора и се състои от най-малко трима членове, които трябва да бъдат утвърдени християни, да се ползват с доверието на вярващите и да имат икономическо образование и опит. Новоизбраната СКРК предлага на събора кандидатура за неин Председател, след което съборът я одобрява.

(2)    Кандидатурите за членове на СКРК се издигат и одобряват от пасторската конференция.

(3)    Когато дадени членове на СКРК не могат да изпълняват задълженията си поради трайно отсъствие, оставка, болест, смърт или друга непреодолима пречка, техните места се заемат от следващите в класирането.

(4)    При изчерпване на предвидената в горната алинея възможност СКРК продължава да функционира до края на мандата си с всичките си права и задължения с останалите нейни членове.

(5)    Председателят на СКРК определя броя и състава на Контролно-ревизионните комисии (КРК) във всеки район съгласно чл. 55, ал. 1.

(6)    Със съгласието на Председателя на СР Председателят на СКРК може да използва и външни експерти при осъществяването на своята дейност.

Чл. 31.  СКРК има следните правомощия:

(1)    Контролира финансовата, счетоводната и стопанската дейност на СЕПЦ.

(2)    Председателят на СКРК следи за извършването на ревизии на местните църкви чрез местните контролно-ревизионни комисии (КРК) съгласно чл. 55, ал. 2. СКРК може да извършва и допълнителни ревизии по свое решение, по искане на Председателя на СЕПЦ или по искане на СР.

(3)    За всяка извършена ревизия се съставя протокол, който се подписва от участващите членове на СКРК. Един екземпляр от всеки протокол се представя на СР.

(4)    Направените предписания в ревизионния протокол са задължителни. Съответното длъжностно лице, към което са отправени (касиер, счетоводител, ръководител на църква, Председател на СЕПЦ), е длъжно да докладва пред председателя на СКРК за тяхното изпълнение в определения от него срок.

(5)    Председателят и членовете на СКРК, когато бъдат поканени, могат да участват в заседанията на СР с право на един общ съвещателен глас по въпроси, свързани с техните отговорности.

(6)    Председателят или упълномощен от него член на СКРК задължително участва в заседанията, в които се представя годишният финансов отчет и се приема годишният бюджет.

(7)    СКРК заедно със счетоводството на СЕПЦ е задължена да се грижи за обучението и своевременното информиране на служителите към СЕПЦ, работещи с финанси, за изискванията на действащото в страната законодателство чрез инструкции, бюлетини, семинари и др.

(8)    СКРК изработва и приема правилник за дейността си, който регламентира и дейността на местните КРК.

 

Съвет на районните пастори

Чл. 32.  Съветът на районните пастори (СРП) се състои от всички районни отговорници в СЕПЦ.

1.   СРП е консултативен орган към СР и се свиква при нужда от Председателя на СЕПЦ.

2.   СРП може да участва в заседанията на СР, като всеки районен отговорник, който не е член на СР, има право на съвещателен глас.

3.   СРП осъществява връзката между СР и местните църкви в страната. За тази цел СРП подпомага СР при взимането на решения, като районните пастори информират СР за състоянието и потребностите на църквите и служителите в страната, а също така информират църквите и служителите за решенията на СР.

 

Пасторска конференция

Чл. 33.  (1)         Пасторската конференция се състои от:

1.   ръкоположените в пасторски духовен сан свещенослужители в СЕПЦ, включително и пенсионираните;

2.   ръководителите на църкви, библейските работници и служители в хоризонталните дейности, работещи на постоянен договор към СЕПЦ;

3.   ръководителите на отдели и хоризонтални дейности към СЕПЦ, които не влизат в т. 1 и 2;

4.   други лица, поканени по преценка на СР като експерти по разискваните въпроси, но без право на глас.

(2)    Функцията на пасторската конференция при подготовката на редовни или извънредни събори е:

1.   да определи квотата за делегатите на събора съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5.

2.   да одобри издигнатите кандидатури за Председател на СЕПЦ (съгласно чл. 20, ал. 2 и 3), за членове на СР (съгласно чл. 22, ал. 2 и 3) и за членове на СКРК (съгласно чл. 30, ал. 2).

3.   да систематизира постъпилите предложения за изменение на устава;

4.   да определи състава на комисиите, които ще работят на събора.

(3)    Пасторската конференция може да се свиква и по други поводи – при необходимост за изясняване на всякакви въпроси, свързани с доктрината, единството, вътрешната организация, духовния растеж на служителите и вероизповеданието. В тези случаи СР може да вземе решение да се поканят и служители, които не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1.

Чл. 34.  Пасторската конференция може да се свика от Председателя на СЕПЦ, от СР, по искане на 1/3 от лицата, имащи право да участват в нея, както и от лицата, свикващи извънреден събор съгласно чл. 17, ал. 2.

 

Раздел ІІІ

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПЕЧАТ

Чл. 35.  (1)    СЕПЦ се представлява от неговия Председател.

(2)    Председателят осъществява контактите на вероизповеданието с държавата и всички държавни и местни институции и органи.

(3)    Председателят представлява вероизповеданието и в чужбина.

(4)    Председателят може да делегира на други лица правото да представляват СЕПЦ с изрично пълномощно.

Чл. 36.  (1)    Печатът на СЕПЦ е кръгъл с кръст в средата и с надпис: „СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ“.

(2)    СЕПЦ има и аналогичен печат с надпис на английски език: “ASSEMBLIES OF GOD BULGARIA”, който се ползва при взаимоотношения с чуждестранни партньори.

 

Раздел IV

СЛУЖИТЕЛИ В СЕПЦ

Чл. 37.  В СЕПЦ се ръкополагат свещенослужители в следните три степени на свещенодействие (духовен сан) – дякон, презвитер, пастор.

(1)    ДЯКОН – това е първата степен на свещенодействие. Служението на дяконите е подпомагащо презвитерите и пасторите. Дяконите могат – под ръководството или при изричното упълномощаване от прекия отговорен за тяхното служение ръкоположен свещенослужител с по-висш духовен сан, да отслужват тайнствата Господна трапеза и кръщение, както и да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения. Дяконите нямат право да венчават и да ръкополагат други свещенослужители.

(2)    ПРЕЗВИТЕР – това е втората степен на свещенодействие. Презвитерите могат да осъществяват пасторско служение, като ръководят църква духовно и административно. Презвитерите имат право да отслужват тайнствата Господна трапеза и кръщение, както и да венчават, да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения, но нямат право да ръкополагат други свещенослужители. Презвитерите, които не ръководят църкви, помагат на ръководителите на райони и на църквите, в които членуват, в цялостната им дейност и ги заместват при нужда.

(3)    ПАСТОР – това е третата и най-висока степен на свещенодействие. Ръкоположените пастори могат да ръководят църква духовно и административно, имат право да отслужват тайнствата Господна трапеза и кръщение, както и да ръкополагат други служители съгласно чл. 39, да венчават, да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения.

(4)    Всички ръкоположени свещенослужители съобразно своя сан могат да отслужват тайнствата и да извършват необходимите свещенодействия при строго спазване на библейските изисквания, което включва:

•    кръщение и Господна трапеза да се отслужват само на вярващи, които имат личното свидетелство за новорождение;

•    венчавка или благословение на семейство да се отслужва само след сключен граждански брак и при условие че отговаря на библейската дефиниция за семейството като съюз между мъж и жена по биологичен пол.

Чл. 38.  Комисията за ръкополагане подпомага СР в дейността му, свързана с ръкополагането на свещенослужители в пасторски духовен сан.

(1)    Комисията за ръкополагане:

1.   Осъществява всички процедури за подготовката на свещенослужители – кандидати за ръкополагане в пасторски духовен сан, за коeто докладва на СР.

2.   Проучва необходимите документи и обстоятелства и дава мнение пред СР относно признаване и приравняване на духовен сан на свещенослужители, ръкоположени извън СЕПЦ, както и за отнемане на правото за служение според духовния сан поради дисциплинарни причини съгласно чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3.

(2)    Комисията за ръкополагане се състои от трима членове, като за всеки отделен случай съставът ѝ се определя по следния начин:

1.   Комисията за ръкополагане се председателства от Председателя на СЕПЦ или определен от него заместник-председател.

2.   СР избира измежду членовете си втори член на Комисията за ръкополагане.

3.   Третият член по право е съответният районен пастор. При констатирана невъзможност за негово участие Председателят на СЕПЦ определя друг ръкоположен пастор от вероизповеданието ни.

Чл. 39.  Ръкополагане на свещенослужители се осъществява, както следва:

(1)    В ДЯКОНСКИ духовен сан се ръкополагат вярващи – членове на местната църква, след решение на Църковното ръководство. Ръкополагането се извършва от най-малко един ръкоположен пастор – това може да бъде пасторът на местната църква или районният пастор, а при нужда може да бъде поканен и друг ръкоположен пастор от СЕПЦ.

(2)    В ПРЕЗВИТЕРСКИ духовен сан се ръкополагат вярващи – членове на местната църква, по предложение на ръководителя на църквата или на районния пастор, но след съгласуване с църковното ръководство. Ръкополагането се извършва от най-малко двама ръкоположени пастори – от пастора на местната църква и от районния пастор, а при нужда може да бъде поканен и друг ръкоположен пастор от СЕПЦ.

(3)    В ПАСТОРСКИ духовен сан се ръкополагат свещенослужители, които отговарят на някое от следните условия:

• имат най-малко две години стаж като ръководители на църкви след ръкополагането им в презвитерски духовен сан и след посвещението им да служат на постоянен договор към СЕПЦ;
• имат най-малко пет години стаж като ръководители на църкви след ръкополагането им в презвитерски духовен сан, служещи на доброволни начала съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 3;
• имат най-малко пет години стаж като помощник-пастори (съгласно чл. 52, ал. 3) след ръкополагането им в презвитерски духовен сан, служещи на доброволни начала или по договор към СЕПЦ или към местната църква (съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 5).

      Решението за ръкополагане се взема от СР съгласно чл. 38, а самото ръкополагане се осъществява най-малко от двама ръкоположени пастори – служители на СЕПЦ, като поне единият от тях трябва да бъде член на СР и на Комисията за ръкополагане, а вторият – съответният районен пастор, като при нужда може да бъде определен и друг ръкоположен пастор от СЕПЦ.

(4)    Въз основа на доклада на Комисията за ръкополагане СР взема решение за признаване и приравняване на духовния сан на свещенослужители, ръкоположени извън СЕПЦ, както и за отнемане на правото на служител да изпълнява служението си според духовния сан поради дисциплинарни причини съгласно чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3.

Чл. 40.  (1)    Освен ръкоположените свещенослужители в СЕПЦ могат да служат и библейски работници – неръкоположени служители, чиято дейност подпомага ръководителите на църкви и районните отговорници.

(2)    В изключителни случаи е допустимо библейски работници да бъдат назначавани и като ръководители на църкви. В такива случаи след изрично упълномощаване от съответните районни отговорници те могат да отслужват тайнствата Господна трапеза и кръщение, както и да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения. Библейските работници, които ръководят църкви, нямат право да венчават и да ръкополагат други свещенослужители.

(3)    При възможност съпругите на ръководителите на църкви могат да бъдат назначавани на постоянен договор към СЕПЦ като библейски работници, като тяхната отговорност включва подпомагането на техните съпрузи в цялостното им служение.

Чл. 41.  (1)    В СЕПЦ служителите могат да служат както възмездно на основание възлагане чрез договори, сключени съобразно законодателството на Република България, така и безвъзмездно чрез доброволчески труд. Допустими са всякакъв вид договори, които са съобразени с действащото законодателство в страната.

(2)    СР определя ръководителите (пасторите) на районните църкви, както и всички останали ръководители на църкви, помощник-пастори (съгласно чл. 52, ал. 3) и библейски работници (съгласно чл. 40), които се назначават на постоянен договор към СЕПЦ съгласно трудовото законодателство. При тяхното определяне СР взема мнението на съответното църковно ръководство и районен пастор. СР определя и всички останали служители в различните звена, отдели и хоризонтални дейности на СЕПЦ, които се назначават на постоянен договор към СЕПЦ.

(3)    СР възлага отговорността за определяне на другите служители на СЕПЦ, които служат на доброволни начала, на съответните районни отговорници, като след това ги утвърждава.

(4)    Председателят на СЕПЦ представлява вероизповеданието във всички договори за назначаване, възлагане, изменение или прекратяване на трудови или извънтрудови правоотношения със служители на СЕПЦ.

(5)    Местните църкви, които са юридически лица, също могат да назначават свещенослужители и библейски работници на договор съгласно трудовото законодателство, които да служат постоянно или временно в църквата или в района и да подпомагат дейността на местния или районния пастор.

(6)    Към СЕПЦ и към местните църкви може да се назначава административен и помощен персонал, както и да се дава възможност на желаещи вярващи да работят на доброволни начала.

(7)    Всички служители към СЕПЦ и към местните църкви, включително и административния и помощен персонал, следва да изпълняват задълженията си добросъвестно и в съответствие с Божието Слово и настоящия устав. Те са длъжни да поддържат помежду си коректни братски взаимоотношения в съответствие с християнската етика.

Чл. 42.  (1)    Всички средства за осигуряване на работните заплати на служителите с трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, включително и за всички начисления и обезщетения съгласно трудовото законодателство, се осигуряват от местните църкви, в които служат. В случай на нужда при набирането на необходимите средства за формиране на ФРЗ може да участват и други църкви.

(2)    При назначаване на служител към СЕПЦ с място на изпълнение на трудовите му задължения в дадена местна църква ръководството на съответната църква предлага за одобрение пред СР бюджет за ФРЗ на съответния служител, който е предварително съгласуван с ръководителя на финансово-счетоводния отдел (ФСО) на СЕПЦ и е утвърден от районния отговорник.

(3)    При всяка промяна на работната заплата на съответния служител и при поискване от СР или от ФСО се представя коригиран бюджет за ФРЗ след необходимото съгласуване и утвърждаване съгласно предходната алинея.

(4)    Ръководителят на местната църква носи отговорност за редовното и навременно внасяне на утвърдените вноски за ФРЗ за всеки назначен на щат към СЕПЦ служител в ръководената от него църква.

(5)    В случай на невъзможност да се набират необходимите средства за осигуряване на ФРЗ за даден служител се пристъпва към процедура за съкращаване на щата в диалог с ръководството на съответната църква, с районния отговорник и в съответствие с действащото законодателство.

(6)    Всяка местна църква, която е член на СЕПЦ, внася членски внос, чийто размер и начин на внасяне се определя от СР съгласно годишния бюджет.

(7)    Всеки районен отговорник е длъжен да осъществява контрол за спазването на финансовата дисциплина от страна на служителите и църквите в поверения му район съгласно чл. 48, т. 6.

(8)    В случай на системни закъснения или невнасяне на необходимите вноски за ФРЗ и за членски внос отговорните служители носят дисциплинарна отговорност съгласно чл. 71, ал. 5, т. 5, която е в съответствие с КТ и действащата нормативна уредба и е регламентирана в съответен правилник.

 

Раздел V

ИМУЩЕСТВО НА СЕПЦ

Чл. 43.  (1)   Имуществото на СЕПЦ се състои от вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения. Вероизповеданието може да осъществява стопанска дейност, служеща за постигане на идеалната му цел, по предвидения в закона ред.

    (2)   Приходите на СЕПЦ се набират от вярващите и църквите, членуващи в него, както и от други физически и юридически лица чрез:

1. членския внос на църквите съгласно приетия за годината бюджет;
2. дарения, завещания и спонсорство;
3. прехвърляне на права и вземания;
4. доходи от имущества;
5. други източници на приходи, включително и стопанска дейност, извършвана съобразно законите на страната.

Чл. 44.  Пред финансовите и кредитните институции СЕПЦ се представлява от Председателя и Главния счетоводител, действащи заедно.

Чл. 45.  (1)    Управлението на финансовите средства се извършва от Председателя на СЕПЦ и се контролира от СКРК.

(2)    Съюзните финансови средства се изразходват съгласно изработен от СР бюджет за всяка година.

(3)    За извънбюджетни разходи в голям размер е необходимо решение на СР.

Чл. 46.  (1)    При всички сделки с недвижими имоти СЕПЦ се представлява от Председателя или от изрично упълномощено от него лице, а местните поделения (местните църкви) се представляват от техните ръководители – председателите на църковните ръководства.

(2)    За придобиване на недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, решение се взема еднолично от Председателя, а когато се налагат извънбюджетни разходи в голям размер, решението се взема при условията на чл. 45, ал. З.

(3)    За отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, както и за инвестиционни проекти съгласно ЗУТ, решение се взема от СР.

(4)    Председателят на СЕПЦ дава разрешение за придобиване на недвижими имоти, собственост на местните поделения, а СР дава разрешение за отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на местните поделения (църкви).

(5)    Въз основа на решение на СР Председателят на СЕПЦ дава писмено разрешение за всякакви инвестиционни проекти (по смисъла на ЗУТ) на местните поделения (местните църкви).

(6)    Решенията по ал. 4 и 5 се вземат след получаването на писмено становище от районния отговорник въз основа на решението на съответното църковно ръководство съгласно чл. 54, ал. 4.

(7)    Недопустимо е движимо и недвижимо имущество на църкви, предназначено за богослужебни цели, да бъде залагано за чужд дълг или апортирано в дружества за търговски цели, както и да се използва за цели, несъответстващи на християнската вяра и морал.

(8)    Сключването на договори за заем на суми над определен от СР размер, както и обезпечаването на заеми с движими и недвижими имоти на местните църкви и на вероизповеданието, става с предварително решение на СР. Вероизповеданието не носи отговорност и не поема последиците от неизпълнение на договори, сключени в нарушение на това правило.

(9)    Предвиденото по ал. 8 се прилага и по отношение на всякакви договори, с които местните църкви се задължават за суми над определен от СР размер, като в сумата се включват както главници, така и неустойки, лихви и допълнителни оскъпявания.

(10)     В случай че дадено местно поделение на вероизповеданието сключи сделка с недвижим имот или започне инвестиционен проект, без да са спазени изискванията на 46, ал. 4-7 и чл. 54, ал. 4 от настоящия устав, и от това произтекат вреди за трето лице, вероизповеданието не носи отговорност пред него, доколкото то е могло да узнае от публичните регистри за особените правила по тази глава.

 

 

Глава трета

РАЙОНИ, МЕСТНИ ЦЪРКВИ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЕЙНОСТ

 

Раздел І

РАЙОНИ

Чл. 47.  (1)    По решение на СР на територията на Република България се обособяват райони, обединяващи църкви с близко разположение.

(2)    Във всеки район СР определя районната църква – това е църква, която е регистрирана като юридическо лице съгласно Закона за вероизповеданията и която притежава необходимия духовен, административен и финансов потенциал да се грижи за по-малките църкви в поверения ѝ район.

(3)    Пасторът (ръководителят) на районната църква се назначава от СР като районен пастор (районен отговорник). Той трябва да бъде действащ пастор – свещенослужител, ръкоположен в пасторски сан, и да е назначен на постоянен договор към СЕПЦ.

(4)    Районният пастор може да възложи частично или напълно своите отговорности за духовното и административното обслужване на поверения му район на други служители, но остава отговорен пред СР. Възлагането става писмено.

Чл. 48.  Районният отговорник (районният пастор) е представител на СР сред църквите от съответния район и е упълномощен да го ръководи духовно и административно. Той има следните отговорности в рамките на поверения му район:

1.   грижи се за опазване на учението от страна на църквите и служителите;

2.   грижи се за единството на църквите в района;

3.   свиква периодични събрания на служителите от района;

4.   осъществява връзката на църквите със СЕПЦ и ги информира своевременно за решенията на СР, както и информира СР за състоянието на църквите;

5.   осъществява надзор върху работата на духовните и административните служители, като им оказва съдействие;

6.   утвърждава определения ФРЗ за всеки щатен служител на СЕПЦ в поверения му район и осъществява контрол за спазването на финансовата дисциплина от подопечните му служители и църкви съгласно чл. 42, ал. 2, 3, 6 и 8;

7.   открива, насърчава и съдейства за подготовката на нови духовни служители;

8.   дава мнение и препоръки за създаване на нови местни църкви, за режима на тяхното регистриране съгласно законите на страната, както и за сливане и за закриване на съществуващи такива съгласно чл. 64;

9.   дава мнение пред СР при определянето на ръководители на църкви в поверения му район съгласно чл. 41, ал. 1-3;

10.   предлага и участва в ръкополагането на свещенослужители съгласно чл. 38, ал. 2, т. 2 и чл. 39, ал. 1, 2 и 3.

11.   участва в заседанията на Съвета на районните пастори съгласно чл. 32, а при нужда – и в заседанията на СР с право на съвещателен глас;

12.   изслушва и решава възникнали спорове в местните църкви или между тях, като решенията му могат да бъдат обжалвани пред СР;

13.   дава мнение пред Председателя на СЕПЦ за извършване на сделки с недвижими имоти от местните църкви и участва при съгласуването на инвестиционни проекти за изграждане на молитвени домове съгласно чл. 46, ал. 6;

14.   съдейства на Председателя на СЕПЦ за определянето на църковните ръководства в местните църкви от поверения му район съгласно чл. 53, ал. 1.

15.   съдейства на Председателя на СКРК за определянето на местни КРК в поверения му район съгласно чл. 55, ал. 1.

16.   отговаря и се отчита пред СР за цялостната си дейност.

 

Раздел ІІ

МЕСТНИ ЦЪРКВИ

 

Общи положения

Чл. 49.  (1)    Местната църква при СЕПЦ представлява признато от изповеданието общество от вярващи християни, които приемат Декларацията на вярата и настоящия устав, водят организиран църковен живот, имат регистрирано ръководство съобразно закона и отговарят на изискванията на чл. 7.

(2)    Местната църква може да придобие качеството на юридическо лице по установения от закона ред. Като юридическо лице църквата е способна да бъде носител на права и задължения, включително да придобива и да се разпорежда с недвижими и движими имоти при условията на чл. 46, да разкрива собствени банкови сметки и има право на свои символи и печат съгласно ал. 4.

(3)    Местната църква има наименование, съдържащо израза „Евангелска петдесятна църква“ и името на населеното място, като към това словосъчетание може да бъде добавено и специфично име или номер, което да я отличава от други поделения на СЕПЦ в същото населено място. При изписване на наименованието на местната църква словосъчетанието „Евангелска петдесятна църква“ може да бъде заменяно от абревиатурата „ЕПЦ“.

    (4)   Печатът на местната църква е кръгъл с кръст в средата и с надпис, съдържащ пълното ѝ наименование съгласно горната алинея. Местната църква може да има и аналогичен печат с надпис на английски език, който се ползва при взаимоотношения с чуждестранни партньори.

Чл. 50.  (1)    Местната църква извършва редовни богослужения, отслужва тайнствата на изповеданието и осъществява духовна грижа за всички нейни членове и симпатизанти.

(2)    Църквата извършва евангелизаторска и мисионерска дейност.

(3)    Към църквата може да се развиват женски, младежки, детски служения, културна, спортна и социална дейност, както и други хоризонтални дейности.

(4)    Църквата може да се занимава с религиозно-просветна, издателска и благотворителна дейност.

(5)    За осъществяване на своите дейности църквата може да регистрира юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества и други правно-организационни форми.

 

Ръководни, подпомагащи и контролни органи

Чл. 51.  (1)    Ръководителят (пасторът) на църквата е служител на СЕПЦ и се определя от СР съгласно чл. 41, ал. 1 и 2, и изпълнява своите отговорности, подпомаган от църковното ръководство и други църковни служители.

(2)    Църковното ръководство (ЦР) подпомага ръководителя (пастора) в духовното и административно управление на църквата съгласно чл. 54.

(3)    Общото събрание се състои от всички членове на църквата и представлява контролен орган, пред който се отчитат пасторът, ЦР и касиерът за тяхната духовна, административна и финансова дейност, а КРК, извършила финансовата ревизия, представя своя доклад.

(4)    Имуществото и финансите на църквата се контролират чрез проверки и ревизии от контролно-ревизионни комисии (КРК), формирани по реда на чл. 55 от настоящия устав.

Чл. 52.  (1)    Ръководителят (пасторът) на църквата е свещенослужител, ръкоположен в презвитерски или пасторски духовен сан. В изключителни случаи може да се допусне да бъде назначен като ръководител на църквата свещенослужител с дяконски духовен сан или библейски работник (неръкоположен служител) съгласно чл. 40, ал. 1 и 2. Ръководителят на църквата има следните правомощия:

1.   ръководи църквата духовно и административно;

2.   проповядва Божието Слово и оказва пасторска грижа към вярващите;

3.   представлява църквата с правото да сключва, да видоизменя и да прекратява договори от името на църквата;

4.   съгласувано със съответния районен пастор предлага на Председателя на СЕПЦ състав на ЦР на местното поделение съгласно чл. 21, т. 11 и чл. 53;

5.   съгласувано със съответния районен пастор предлага на Председателя на СКРК вярващи за членове на КРК съгласно чл. 30, ал. 5 и чл. 55, ал. 1;

6.   изпълнява решенията на СР, подчинен е на Председателя на СЕПЦ и на районния отговорник;

7.   изготвя отчет за дейността на църквата пред общото събрание;

8.   носи отговорността за развитието на поверената му църква в духовен и материален аспект;

9.   представлява църквата пред съда в производството по вписване и подава заявлението за вписване на всички относими обстоятелства.

(2)    В своята работа ръководителят на църквата взема решенията си на базата на Божието Слово, устава на СЕПЦ, решенията на СР, както и след съгласуване с ЦР по въпросите, регламентирани от чл. 54, ал. 3-5.

(3)    По решение на ЦР и след одобрение на СР към местната църква може да бъде назначен и помощник-пастор, който трябва да бъде ръкоположен свещенослужител. Той е подчинен на главния пастор и функцията му е да го подпомага в неговата духовна, административна и организационна дейност. Помощник-пасторът може да служи на доброволни начала или да бъде назначен по договор към местната църква или СЕПЦ (съгласно чл. 41).

Чл. 53.  (1)    Църковното ръководство (ЦР) се определя от Председателя на СЕПЦ съгласувано с ръководителя (пастора) на църквата и с районния пастор. Броят на членовете на ЦР е нечетен. Ръководителят на църквата е по право член на ЦР и негов председател. ЦР няма мандат.

(2)    Членове на ЦР могат да бъдат лица, отговарящи на следните условия:

1.   да са членове на църквата;

2.   да не са нови във вярата;

3.   да бъдат известни в обществото със своя християнски морал и поведение, да бъдат с одобрен характер, с житейски и духовен опит, със способност да работят с хора и да поемат отговорност;

4.   да проявяват активност в живота на църквата;

5.   да няма действаща в момента към тях дисциплинарна санкция съгласно чл. 74.

(3)    В случаи на сериозни вътрешни проблеми в църквата и след решение на СР Председателят на СЕПЦ има право да назначи за срок от шест месеца служебно църковно ръководство, което не е съгласувано с ръководителя на църквата и с районния пастор. В случай на неотложна необходимост този срок може да се удължи с изрично решение на СР.

Чл. 54.  (1)    Църковното ръководство заседава редовно не по-малко от три пъти годишно. Заседанията са редовни при кворум 1/2 от членовете му, които могат да присъстват както лично, така и дистанционно чрез видеоконферентна връзка, като решенията се вземат с обикновено мнозинство от участващите в заседанието.

(2)    В бързи и неотложни случаи може да се проведе дистанционно заседание с електронно гласуване – по електронна поща, конферентна връзка или чрез други комуникационни средства. Решенията при дистанционните заседания се вземат с обикновено мнозинство при кворум на участващите в гласуването най-малко 1/2 от членовете на ЦР. Резултатите от дистанционното гласуване се документират, като се съставя протокол или като се издават решения, подписани от Председателя и секретаря на ЦР.

(3)    ЦР подпомага ръководителя на църквата в неговото служение, като:

1.   взема решения относно вътрешния ред на църквата;

2.   взема решения относно членството на вярващите;

3.   взема решения за прилагане на църковна дисциплина съгласно чл. 73, т. 1 и 2;

4.   грижи се за имуществото на църквата и снабдяването на материалните ѝ нужди;

5.   приема годишен бюджет и взема решения за разходи, непредвидени в него;

6.   грижи се и носи отговорност солидарно с ръководителя на църквата за духовното състояние, мира и единството в църквата;

7.   има право да се отнесе към районния отговорник или СР при нарушения на устава и несъгласия с ръководителя на църквата или други църковни служители съгласно чл. 73, т. 2 и 3.

(4)    ЦР взема решения за извършване на сделки с недвижими имоти и инвестиционни проекти на църквата, като уведомява за тях районния отговорник. Тези решения подлежат на одобрение съгласно чл. 46.

(5)    ЦР взема решения за промяна на седалището, адреса на управление и името на църквата.

(6)    Решенията на ЦР не може да противоречат на Божието Слово, устава и решенията на СР.

(7)    При нужда ЦР може да заседава и в разширен състав заедно с други служители към църквата и КРК, които имат право на съвещателен глас.

(8)    Членовете на ЦР избират помежду си секретар, който има отговорността за изготвянето и съхранението на протоколите от заседанията. Секретарят подпомага ръководителя на църквата в цялостната му дейност.

Чл. 55.  (1)   Финансовата дейност в местните църкви се контролира от Контролно-ревизионни комисии (КРК), които са на пряко подчинение на Председателя на СКРК. Броят и съставът на КРК във всеки район се определят от Председателя на СКРК съгласувано с местните ръководители на църкви и районния пастор. КРК се състоят от най-малко трима членове, като единият от тях се определя за председател. За членове на КРК се определят лица с подходяща квалификация и опит.

(2)    Председателят на СКРК изисква от КРК да извършва ревизия на финансовата дейност и имуществото на църквите най-малко веднъж годишно. В случай на нужда може да се правят и допълнителни ревизии. За всяка извършена ревизия се съставя протокол, екземпляр от който се предава на Председателя на СКРК и на ревизираната църква.

(3)    В случай на крайна нужда Председателят на СКРК може да сформира нова комисия от членовете КРК от един или няколко района, на която да възложи извършването на ревизия в друг район.

(4)    КРК, определени от Председателя на СКРК, нямат мандат.

Чл. 56.  (1)   Общото събрание на църквата се състои от всички църковни членове. То се свиква от ръководителя на църквата най-малко веднъж на две години.

(2)    Поканата за Общо събрание се отправя към членовете на църквата чрез съобщения от амвона или обяви, поставени на подходящи места в църковната сграда, които съдържат датата, часа и мястото на провеждане на събранието, както и проекта за дневен ред, по който ще протече.

(3)    Обявяването на поканата трябва да стане най-малко две седмици преди датата на събранието. При форсмажорни обстоятелства, които налагат незабавно провеждане на общо събрание, поканата може да се отправи най-малко три дни преди провеждането му, като поканата трябва да се отправи лично към всички членове.

(4)    Дневният ред на събранието се определя от църковното ръководство. Членовете на църквата могат да правят предложения за включване на нови точки в дневния ред на събранието най-късно до една седмица преди провеждането му. Окончателният дневен ред се гласува от Общото събрание.

(5)    Общото събрание е законно, когато присъстват най-малко 1/2 от членовете на църквата. При липса на кворум провеждането на общото събрание се отлага с един час и се провежда с явилите се членове на същото място и при същия дневен ред. В случая на чл. 64, т. 1 задължителният кворум е 2/3 от членовете на църквата без възможност за отлагане с един час и за провеждане с по-малко явили се членове.

(6)    Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство.

(7)    Общото събрание се ръководи от ръководителя на църквата или упълномощено от него лице.

(8)    Разискванията и решенията на Общото събрание се отразяват в протокол, който се подписва от ръководителя по ал. 7 и протоколчика на събранието. Протоколът става част от архива на църквата.

(9)    Решенията на Общото събрание влизат в сила от момента на гласуването им.

Чл. 57.  Общото събрание:

1.   изслушва и приема отчета на ръководителя на църквата за духовната и административната дейност на църквата;

2.   изслушва и приема отчета на касиера за движението на финансовите средства;

2.   изслушва доклада за направените ревизии от съответната КРК;

3.   прави аргументирани предложения за подобряване дейността на църквата;

4.   когато е необходимо, взема решения с особена важност за църквата, като: инвестиционни проекти, особено големи извънредни извънбюджетни разходи или в случаите, предвидени в устава – за закриване на църквата (съгласно чл. 64, т. 1 и 2), за изслушване позицията на СР в случаи на дисциплинарна процедура (съгласно чл. 74, ал. 4, т. 1).

Чл. 58.  Към църквата могат да работят и други служители и помощен персонал като библейски работници, учители, музиканти, ръководители на младежки, женски и детски служения, мисионери, евангелизатори, касиер, счетоводител, хигиенист, домакин и други съгласно чл. 41, ал. 5 и 6. След решение на ЦР църквите, които са регистрирани като юридически лица, могат да назначават някои от горепосочените служители на постоянен договор съгласно законодателството в страната.

Чл. 59.  Църквите, които са регистрирани като юридически лица, организират своята финансова дейност според изискванията на закона, настоящия устав и правилниците на СЕПЦ.

 

Членство

Чл. 60.  За член на църквата може да кандидатства всеки вярващ, който отговаря на следните условия:

1.   да бъде новороден и кръстен във вода;

2.   да посещава редовно богослуженията и да участва активно в живота на църквата;

3.   да е приел учението на Божието Слово съгласно Декларацията на вярата, както и настоящия устав;

4.   да има одобрен християнски живот и поведение съгласно Божието Слово, като не дава повод за опетняване името и авторитета на църквата;

5.   да не живее на семейни начала без сключен граждански брак;

6.   да е навършил 16 години, като лицата, ненавършили пълнолетие (18 години), подават към заявлението и писмена декларация, съдържаща съгласието на родителите или настойниците им;

7.   да е заявил писмено своето желание за членство в църквата до църковното ръководство, което е длъжно да се произнесе най-късно на следващото си заседание.

Църковното ръководство на местната църква може да приема и допълнителни условия за членство, които не противоречат на настоящия устав.

Чл. 61.  Всеки член на църквата има следните права и задължения:

(1)    Права:

1.   да участва в богослуженията на църквата и във всички допълнителни дейности съобразно своите предпочитания;

2.   да участва в Общото събрание на църквата с право на глас при вземане на решения, които са от компетенциите на Общото събрание;

3.   да се ползва от духовната помощ на църквата;

4.   да получава материална помощ, ако църквата има възможност и ако отговаря на условията за социално подпомагане, които всяка църква приема за своите членове;

5.   да бъде информиран за дейността на църквата и според възможностите си да участва активно в църковния живот;

6.   доброволно да подпомага църквата материално със своя членски внос (десятък съгласно Библията) и други дарения.

(2)    Задължения:

1.   да посещава богослуженията;

2.   да поддържа етични християнски отношения с вярващите в църквата;

3.   да спазва настоящия устав и вътрешните правила за реда в църквата, като се покорява на ръководителя и ЦР;

4.   да се стреми да живее в духовна и морална чистота и святост според учението на Библията;

5.   да съдейства за опазване чистотата на доктрината съгласно Декларацията на вярата;

6.   да работи за единството на вярващите и да не допуска поведение, водещо до раздори и разцепления.

 

 

Чл. 62.  Прекратяване на членство:

(1)    Всеки може да прекрати членството си в дадена църква, след като заяви писмено своето желание пред ръководителя, ЦР или Общото събрание, без да е длъжен да излага мотивите си.

(2)    Членството може да се прекрати и по решение на ЦР в случаи на:

1. трайно отсъствие без уважителни причини, продължило повече от една година;
2. преминаване на съответния вярващ в друга църква;
3. дисциплинарна мярка съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 4.

 

Имущество на местната църква

Чл. 63.  (1)    Имуществото на църквата се състои отвещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения, служещи за постигане на целите ѝ.

(2)    Имуществото на църквата се набира на доброволни начала от членовете ѝ, както и от други физически и юридически лица чрез:

• членски внос, дарения, завещания и спонсорство;
• доходи от имущества;
• прехвърляне на права и вземания;
• други източници на приходи, включително и стопанска дейност съобразно законите на страната.

(3)    Управлението на финансовите средства се извършва съобразно одобрения от Църковното ръководство бюджет, като решението за изразходването им се взема от ръководителя на църквата, а непредвидени в бюджета и извънредни разходи в голям размер се правят с решение на ЦР съгласно чл. 54, ал. 3, т. 5.

(4)    Пред финансовите и кредитните институции местната църква се представлява от ръководителя и касиера, които представят спесимени.

(5)    В случай на прекратяване на правомощията на материално-отговорното лице, неговите правомощия до назначаването на ново материално-отговорно лице временно се прехвърлят върху друг член на ЦР, който се определя от СР.

(6)    Финансовият контрол в местните църкви се осъществява от КРК, които са на пряко подчинение на Председателя на СКРК съгласно чл. 55.

(7)    Лицата, които приемат, отчитат и съхраняват стоково-материални ценности и финанси, отговарят като отчетници съгласно действащото законодателство.

(8)    Действията по придобиване и разпореждане с недвижими имоти и строежи на молитвени домове се извършват при спазване условията на чл. 54, ал. 4 и чл. 46.

 

Закриване на местна църква

Чл. 64.  Местна църква може да прекрати съществуването си като поделение на СЕПЦ по решение на СР в следните случаи:

1.   по решение на църквата, взето на Общо събрание, проведено с кворум от 2/3 от членовете съгласно чл. 56, ал. 5 и в присъствие на районния отговорник в качеството му на представител на СР съгласно чл. 48, т. 8, а в случай, че е налице конфликт на интереси – в присъствието на друг упълномощен от председателя на СЕПЦ член на СР;

2.   при преминаване на църквата към друго вероизповедание, решението за което се взема при спазване на процедурата от предходната алинея;

3.   при липса на достатъчно членове или посетители и организиран църковен живот в продължение на повече от половин година;

4.   като дисциплинарна мярка съгласно чл. 71, ал. 3 и 4 – при отклоняване на цялото общество към ерес, при разкол и при грубо нарушаване на уставния ред във вероизповеданието.

При всички случаи на закриване на църква като местно поделение на СЕПЦ СР взема мнението на районния отговорник съгласно чл. 48, т. 8 или на упълномощения от председателя на СЕПЦ негов член.

Чл. 65.  (1)    С решението си за закриване на местна църква (местно поделение на СЕПЦ) СР пристъпва към разпределение на имуществото, останало след заплащане на задълженията към кредиторите, включително и към вероизповеданието. Остатъкът от имуществото се разпределя от СР според източниците на придобиване и изразената воля на дарителите. При неясни източници за придобиване или необективирана воля на дарителите имуществото остава собственост на вероизповеданието.

(2)    СР може да вземе решение при прекратяването на местна църква (местно поделение на СЕПЦ) да се открие процедура по ликвидация. В този случай СР назначава ликвидатор, който отправя покана до кредиторите по предвидения в закона начин.

(3)    След изтичане на 6-месечен срок от обнародване на поканата до кредиторите имуществото се разпределя по реда на ал. 1.

(4)    В случаите, когато се извършва ликвидация, за неуредени в настоящия устав хипотези се прилага гл. 17 от Търговския закон.

 

Раздел ІІІ

ДРУГИ ФОРМИ НА ДЕЙНОСТ В СЕПЦ

Чл. 66.  (1)    Филиалите към местните църкви са църковни общества, които поради отдалеченост или друга причина провеждат отделни богослужения, но не са регистрирани самостоятелно по Закона за вероизповеданията. Тяхното причисляване към дадена местна църква става по решение на нейния ръководител, който издава удостоверение за принадлежността им към поверената му църква.

(2)    Ръководителят на църквата може да определиедин от членовете на филиала за негов отговорник или да изпраща служител от църквата, който да го посещава редовно и да провежда богослужения.

(3)    Филиалите нямат собствено ръководство, а са под авторитета и отговорността на ръководството на местната църква, която ги е причислила към себе си.

(4)    Отговорникът на филиала има право да участва в Общото събрание на църквата.

Чл. 67.  Към СЕПЦ може да се разкриват различни отдели или хоризонтални дейности с национално значение. Те се регламентират и утвърждават от СР и могат да осъществяват своята дейност чрез различни правно-организационни форми, предвидени в закона. При необходимост за тяхната дейност се изготвят съответни правилници, които се утвърждават от СР.

Чл. 68.  Към СЕПЦ могат да се присъединяват като асоциирани членове различни евангелски църкви, организации, групи от вярващи и свещенослужители от страната и от чужбина, които принадлежат на сродни петдесятни движения и приемат Декларацията на вярата на СЕПЦ. Тяхното присъединяване става с решение на СР, след като те са заявили своето желание за това. Асоциираните членове могат да имат духовно общение със СЕПЦ и с различни местни църкви, могат да участват в духовните дейности на вероизповеданието, да го подпомагат с доброволен членски внос и да участват в различни мисионерски, евангелизационни, просветни, социални, младежки и други проекти.

 

 

Глава четвърта

ЦЪРКОВНА ДИСЦИПЛИНА

 

Раздел І

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 69.  В СЕПЦ и в местните църкви се прилага църковна дисциплина като средство за поправление на провинилите се, за предпазване от влиянието на извършените провинения и за запазване единството, авторитета и доброто име на църквите и вероизповеданието.

 

Раздел ІІ

ПРОВИНЕНИЯ

Чл. 70.  Църковно провинение представлява всяко действие или бездействие, извършено умишлено, чрез което се нарушава Божието Слово, настоящият устав, вътрешният ред и дисциплина в църквите и във вероизповеданието и правилата на християнската етика както в личния и обществен живот, така и спрямо църквата, вярващите и СЕПЦ.

Чл. 71.  Църковните провинения могат да бъдат следните видове:

(1)    криминални – извършването на деяние или упражняване на дейност, която представлява престъпление съгласно законите на страната и християнския морал;

(2)    морални:

1.   извършването на деяния или упражняване на дейност (включително и професионална), която, ако и да не е престъпление съгласно законите, представлява проява на непочтеност, противоречи на християнския морал и е укорима от гледна точка на Библията;

2.   неморален личен живот като например: домашно насилие, агресия, употреба на наркотични и упойващи вещества, злоупотреба с алкохол, сексуална неморалност и други;

(3)    доктринални – проповядване и разпространяване на ереси и заблудителни учения, които са в противоречие с Декларацията на вярата (Приложение 1);

(4)    провинения, насочени срещу единството на вярващите и църквите – съзнателни или несъзнателни действия, водещи до разкол в местните църкви и във вероизповеданието, подтикване към неподчинение на Църковното или Съюзното ръководство, като в тази квалификация не влиза правото на изобличение, направено според Божието Слово;

(5)    нарушаване на християнската етика и уставния ред във вероизповеданието:

1.   неетично и неколегиално отношение към други вярващи и служители;

2.   неподчинение на висшестоящите по църковна йерархия служители;

3.   недопустима намеса в личния живот на вярващите от страна на служителите, изискване на лична преданост и налагане на контрол, отнемане на личната свобода и правото на избор, включително чрез заплахи и манипулации;

4.   злоупотреба, разпиляване и безстопанственост на църковните финансови средства и материална база, когато тези деяния са установени по надлежния ред;

5.   нарушаване на финансово-счетоводната дисциплина в СЕПЦ съгласно чл. 42, ал. 8.

Чл. 72.  Църковните провинения могат да бъдат извършени:

1.   от отделни вярващи – членове или посетители в местните църкви;

2.   от нещатни църковни служители – ръководители на църкви и библейски работници, които не са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, ръкоположени служители в църквите, членове на църковните ръководства и на църковните КРК;

3.   от щатни църковни служители – ръководители на църкви и библейски работници, които са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ;

4.   от местни църкви – провинения, извършени от техните ръководства или от болшинството на техните членове – отнася се само за провиненията съгласно чл. 71, ал. 3 и 4;

5.   от членове на СР;

6.   от Председателя на СЕПЦ.

 

Раздел ІІІ

ПРИЛАГАНЕ НА ЦЪРКОВНА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 73.  Решениятаза прилагане на църковни дисциплинарни наказания се вземат, както следва:

1.   спрямо отделни вярващи – членове и посетители на местна църква – от ЦР;

2.   спрямо нещатни църковни служители – от районния отговорник, който взема решение заедно с ръководството на църквата, в която служат провинилите се;

3.   спрямо щатни църковни служители – от СР, което при необходимост може да назначи комисия, състояща се най-малко от трима души, и което взема мнението на районния отговорник;

4.   спрямо местни църкви – от СР, което при необходимост може да назначи комисия, състояща се най-малко от трима души, и което взема мнението на районния отговорник;

5.   спрямо членове на СР – от СР въз основа на доклад от комисия, състояща се най-малко от петима членове, и при кворум 2/3 от неговите членове;

6.   спрямо Председателя на СЕПЦ – предупредителните стъпки съгласно чл. 74, ал. 6, т. 1 и 2 се извършват от СР въз основа на доклад от комисия, състояща се най-малко от петима членове, и при кворум 2/3 от неговите членове, а ако се наложи налагането на крайно дисциплинарно наказание съгласно чл. 74, ал. 6, т. 3 – от Църковен събор.

Чл. 74.  (1)   Дисциплинарните наказания за отделни вярващи – членовете и посетителите на местните църкви са:

1.   съветване и забележка;

2.   мъмрене и предупреждение за изключване от църквата (предупреждението за изключване от църквата се отнася само за членове на църквата);

3.   изключване от църквата (отнася се само за членове на църквата).

(2)    Дисциплинарните наказания за нещатни църковни служители са:

1.   съветване и забележка;

2.   мъмрене и предупреждение за отнемане правото да упражняват своето служение;

3.   отнемане правото да упражняват служение до тяхното поправление, за определен период от време или завинаги, като тази мярка може да бъде съпроводена и с отнемането на духовния сан на провинилия се служител;

4.   изключване от църквата.

(3)    Дисциплинарните наказания за щатните църковни служители са:

1.   съветване и забележка;

2.   мъмрене и предупреждение за отнемане правото да упражняват своето служение;

3.   отнемане правото да упражняват служение до тяхното поправление, за определен период от време или завинаги, като тази мярка може да бъде съпроводена и с отнемане на духовния сан на провинилия се служител, а при необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 1, т. 3 в качеството им на вярващи – членове на дадена църква.

(4)    Дисциплинарните наказания за местни църкви (за провинения съгласно чл. 71, ал. 3 и 4) са:

1.   съветване, забележка и даване на предписания към ЦР или Общото събрание на членовете на църквата от страна на упълномощената от СР комисия или от страна на цялото СР;

2.   мъмрене и предупреждение за прекратяване на членството на провинилата се църква в СЕПЦ;

3.   прекратяване на членството на провинилата се църква в СЕПЦ съгласно чл. 64, т. 4, като в този случай се предприемат необходимите стъпки за прекратяване на нейната регистрацията като местно поделение на СЕПЦ и ликвидация съгласно чл. 65.

(5)    Дисциплинарните наказания за членовете на СР са:

1.   съветване и забележка;

2.   мъмрене и предупреждение за прекратяване на мандата;

3.   прекратяване на мандата, като при необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 3 в качеството им на щатни църковни служители.

(6)    Дисциплинарните наказания за Председателя на СЕПЦ са:

1.   забележка и предупреждение;

2.   временно отнемане на неговите пълномощия с решение на СР по реда, описан в предходната алинея, като в този случай неговите пълномощия се поемат от съответния заместник-председател съгласно чл. 23, ал. 2 и 3 и се стартира процедура за свикване на извънреден събор съгласно чл. 17, ал. 2.

3.   снемане от длъжност с решение на събора, като в този случай съборът определя кой от заместник-председателите да изпълнява функциите на председател до края на мандата или провежда избор за нов Председател на СЕПЦ.

      При необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 3 в качеството му на щатен църковен служител.

Чл. 75.  При прилагането на църковната дисциплина съответните отговорни органи съгласно чл. 73 трябва да имат предвид следното:

(1)    Налагането на дисциплинарни наказания трябва да става последователно – от по-леките към по-тежките. В този процес, доколкото е възможно, се оказва духовна помощ и съветване, като се цели поправлението на провинилите се и разрешаването на конфликтите.

(2)    Директното прилагане на крайните дисциплинарни наказания е допустимо само в изключителни случаи, когато е налице категоричен отказ за поправление от страна на провинилия се или е извършено деяние с трайни последствия, които съгласно християнския морал са недопустими за вярващи и за духовни служители.

(3)    Дисциплинарните наказания по този устав се прилагат отделно от тези, предвидени в Кодекса на труда. Дисциплинарните наказания на служителите, които са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, се оформят съобразно изискванията на трудовото законодателство.

Чл. 76.  Санкционираните членове на местните църкви и духовни служители могат да обжалват наложените им дисциплинарни мерки, както следва:

(1)    Санкционираните вярващи – членове и посетители на местните църкви:

1.   могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от ЦР, което я е наложило;

2.   в случай на отказ или неудовлетвореност от решението на ЦР имат право да отнесат въпроса към СР, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.

(2)    Санкционираните нещатни църковни служители:

1.   могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от районния пастор и ЦР;

2.   в случай на отказ или неудовлетвореност от решението на районния пастор и ЦР имат право да отнесат въпроса към СР, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.

(3)    Санкционираните щатни църковни служители могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от СР. СР може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.

(4)    Дисциплинарните наказания съгласно чл. 74, ал. 4, 5 и 6 са окончателни и не подлежат на обжалване.

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

      §1    Настоящият устав е приет на Осемнадесетия редовен събор (гр. София, 9-10 ноември 2001 г.), изменен е на:

• Деветнадесетия редовен събор (гр. София, 7-8 април 2006 г.),
• Двадесет и първия редовен събор (гр. Сливен, 25-26 април 2014 г.),
• Двадесет и втория редовен събор (гр. Сливен, 11-12 май 2018 г.),
• Двадесет и третия редовен събор (гр. Пловдив, 17-18 юни 2022 г.),

като представлява духовно и историческо продължение на уставите на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, приети на:

    (1)   Учредителния църковен събор в гр. Бургас, 28-31 март 1928 г.,

    (2)   Втория събор в гр. Сливен, 10-13 октомври 1929 г.,

    (3)   Седмия събор в гр. Сливен, 12-15 август 1934 г.,

    (4)   Конференцията в с. Меричлери, 12-16 септември 1935 г.,

    (5)   Конференцията в гр. Пловдив, 27-30 август 1936 г.,

    (6)   Конференцията в гр. София, 15-18 септември 1938 г.,

    (7)   Петнадесетия редовен събор в гр. Ямбол, 22-23 декември 1989 г.